Марс- факти Марс е четвъртата поред планета в Слънчевата система. Позната е още като "Червената планета" поради очевидния й червен цвят. Тя има два естествени спътника - Фобос и Деймос - малки тела с неправилна форма. Марс е планета от земен тип. Нейният диаметър е малко повече от половината на земния, а масата - само една десета. Денонощието на Марс трае почти колкото на Земята: 24 часа, 39 минути и 35.244 секунди. Марс е четвъртата поред планета в Слънчевата система. Позната е още като "Червената планета" поради очевидния й червен цвят. Тя има два естествени спътника - Фобос и Деймос - малки тела с неправилна форма. Марс е планета от земен тип. Нейният диаметър е малко повече от половината на земния, а масата - само една десета. Денонощието на Марс трае почти колкото на Земята: 24 часа, 39 минути и 35.244 секунди.  МитологияПланетата Марс е имала силно влияние върху живота на хората в древността. Древните гърци и египтяни били първите, които наблюдавали Марс на небето. Египтяните я наричали "Her Deschel" или "Червената". Сред вавилонците тя била известна като "Nergal" или "Звездата на смъртта". Римляните са тези, които са дали на Марс неговото днешно име - на името на техния бог на войната - Марс (съответно Арес в гръцката митология). Древногръцкият бог на войната Арес имал трима сина, въпреки че нямал жена. Двамата му близнака обикновенно го придружавали в битките, които той водел. Имената им били Фобос (Ужас) и Деймос (Страх). Днес луните на Марс носят тези имена. Поради червения си цвят планетата била възприемана като символ на кръвта. Затова и получила името на безстрашен воин. В римската митология първоначално Марс не бил свързван с войната, а с плодородността и растителността. Легендата разказва, че той имал двама сина - Ромул и Рем, които основали Рим. Затова като техен баща, Марс се приемал за "баща" на римския народ. Ето защо, той бил много по- почитан отколкото Арес в Древна Гърция и от всеки друг бог в римската митология. Основни данни за Марс Марс/Земя сравнение
Марс/Земя сравнение
АтмосфераАтмосферата на Марс е доста по - различна от земната. Тя е силно разредена - само 1 процент от атмосферата на Земята! Атмосферното налягане на повърхността е 0.0075 бара, по-малко от 1% от средното за Земята. Съдържанието на въглероден диоксид (CO2) - 95.32%, е много по-високо, отколкото на нашата планета. Азотът (N2), от друга страна, е много малко. Той е само- 2.7%. Присъствието на аргон (Аr) в атмосферата на "Червената планета" е 1.6%. Газът, който е необходим за човешкото дишане - кислород (O2), е само 0.13%. Друго химично съединение, абсолютно необходимо за съществуването на живот - водата (H2O), е 0.03%. Това количество е малко, но достатъчно за формиране на облаци. И на края - неон (Ne) - там той присъства с 0.00025%. Интересен факт е, че в атмосферата на Марс се среща метан. Този газ не е равномерно разпространен по цялата планета. Неговото присъствие се обяснява с някои предположения за вероятна вулканична дейност, сблъсъци с комети и дори микроорганизми (метаногени).
Температурата и налягането на Марс са твърде ниски в сравнение с тези, с които сме свикнали да живеем. Средната температура там е околко -63° C. Максималните температури са около 20° C , а минималните - около -140° C. Налягането на Марс не е постоянно. То зависи от сезона, а средната му стойност е 7 милибара. Климатът на "Червената планета" също се различава много от този на Земята. Това се дължи на доста елиптичната му орбита, която предизвиква големи температурни колебания. Там се наблюдават драматични промени на времето. Характерни за Марс са мащабните прахови бури. Но времето на Марс често е по-скоро облачно, отколкото прашно (HST, NRAO). Сезони На Марс има сезони, също както и на Земята. Оста на Марс е наклонена на около 25° (23.5° за Земята). Когато северното полукълбо гледа към Слънцето, тогава там е лято. Това става когато Марс е в най - отдалечената си от Слънцето точка (афелий). Лятото на юг е, когато Марс е в най - близката си точка до Слънцето - перихелий. 
Средното разстояние между Марс и Слънцето е 228 мимиона километра. Но поради доста големия ексцентрицитет на марсианската орбита, това води до разлика от почти 42 милиона километра между най-голямото (афелий) и най-малкото (перихелий) разстояние до Слънцето. За сравнение: разликата между земните перихелий и афелий е само 4 милиона километра. Както всяко тяло, движещо се под действие на силата на гравитацията, Марс се движи по-бързо, когато е близо до Слънцето, отколкото ако е отдалечен. В резултат - четирите марсиански сезона се различват един от друг по времетраене (на Земята те са почти с еднакви). Освен това те са и почти два пъти по-дълги от земните, т.к. марсианската година е 687 земни дни. Таблицата долу сравнява дължината на сезоните на Марс и Земята:
В марсианското северно полукълбо зимата е кратка и относително мека, докато лятото е дълго и прохладно. Обратно - в южното полукълбо лятото е кратко и относително горещо, докато зимата е дълга и студена. Освен това перихелийният климат (лято в южното полукълбо) се характеризира с прахови бури. (Viking, Mariner 9, NRAO). Тези бури могат да обхванат цялата планета. Някои от тях могат да се извисят на 8 километра над марсианската повърхност и да носят няколко десетки тона фин червен прах. Афелийният климат, от друга страна, е известен с появата на обширни облаци от воден лед. Оста на Марс не сочи към Полярната звезда, а е отместена на 40° към Cyg (Денеб). Поради това сезоните на Марс също са отместени спрямо земните - те са с около един сезон по-рано от нашите. Следоватено, когато наблюдаваме Марс през пролетта и лятото, то тсм ще бъде зима и пролет в марсианската южна полусфера. 
Ако си мислите, че времето на Земята е непредсказуемо, то опитайте да живеете на "Червената планета". Една седмица небето е безоблачно, изпълнено с реещ се прах, издигнат от ръждивата марсианска повърхност. По тамошните стандарти е топло - около -40° C. След това само за няколко дни прахът е пометен от атмосферата. Температурата пада с 40 градуса и брилянтни облаци от воден лед се появават в тъмното синьо небе. Драматични промени на времето като тези може да не изглеждат много различни от ураганите на Земята, но за Марс тези промени могат да "профучават" през цялата планета всяка седмица. Оказва се, че марсианското време е много по-хаотично и непредсказуемо, отоклкото учените първоначално са предполагали. Наблюдения, направени с космическия телескоп Хъбъл (Hubble) и радиотелескопа на Националната радиоастрономическа обсерватория (NRAO), Кийт Пийк, Аризона, показват, че атмосферата на
Марс е по - сложна и променлива, отколкото разкриват космичните апарати Viking и Mariner 9. На Земята би било обявено бедствено положение ако ледена или прахова буря покриеше цялата планета. Тези промени в климата се дължат най-вече на: тънката марсианска атмосфера и сплеснатостта на орбитата. Поради силно разредената атмосфера и факта, че на Марс няма океани, които да складират топлината от Слънцето температурните промени са много по-бързи и интензивни. Освен това са налице и много големи годишни изменения в осветеността на Марс. Близо до перихелий планетата получава 40% повече светлина, отколкото в афелий.
ПовърхностМарс е скалиста планета като Земята и се е формирала почти по същото време. Неговата повърхност е студена и пустинна. От разстояние планетата изглежда общо взето червена или по- скоро бледо оранжево-розова, с две полярни шапки. Червеният цвят се дължи на присъствието на минерала лимонит (Fe3O4). Забелязват се по-светли и по-тъмни петна, които понякога изглеждат доста зелени или дори сини. За разлика от предположенията на ранните изследователи, тъмните петна не са водни океани, тъй като, поради ниското налягане, водата на Марс не може да съществува течно състояние. Също като Луната, Марс е бил бомбардиран от астероиди в миналото. Това е причината марсианската повърхност да бъде съставена основно от базалт. Има доказателства за наличието на кварц и силициево стъкло. Тънък слой прах (като талк) покрива повърхността на планетата. Сравнявайки блясъка на различните части на Марс, той може да бъде разделен на два вида области. По-светлите са марсианските "контитенти" (Arabia Terra, Amazonis Platinia). По тъмните са "моретата" (Mare Erythraeum, Mare Sirenum, Aurorae Sinus and the largest- Syrtis Major). Техния блясък е причинен от различни видове материали на повърхността - червеното е железен оксид, който се съдържа в прахта и пясъка, а тъмните области са по-каменисти. 
Най - високата точка в слънчевата система Olympus Mons (Mount Olympus) е 26 км и се намира в общирен регион, наречен Tharsis, който съдържа няколко големи вулкана. Това място е известно и като най-голямата каньонна система в слънчевата система - Valles Marineris - дълга 4000 км и дълбока 7км. На повърхността на Марс има много кратери. Най - големият Hellas impact basin е покрит със светлочервен пясък.Разликата между най-високата и най-ниската точка на Марс е 31 км (от Olympus Mons - 26 км до дъното на Hellas impact basin - 4км под повърхността). За Земята, тази разлика е само 19.7 км. Като се имат предвид различните размери на двете тела, това означава, че Марс е почти три пъти по -"ръбест" от Земята.  Полярни шапкиПодобно на Земята Марс също има полярни шапки. Те се различават от тези на нашата планета. Състоят се предимно от сух лед (замръзнал CO2) и много малко обикновен воден лед. Полярните шапки увеличават обема си през зимата, а през лятото част от веществото им сублимира. Канали Хората вярват,че на Марс е съществувал живот от момента, в който е открито сходството му със Земята. Тези теории са популяризирани от Пърсивъл Лоуъл и Джовани Скиапарели през ХІХ век. Скиапарели нарекъл наблюдаваните от него на повърхността линейни образования канали. Считало се е, че са изкуствени линейни форми, които били предназначени за канали. Това сложило началото на много истории свързани с марсианците. Понастоящем ние знаем, че те не са дело на човешка ръка, а корита на пресъхнали древни реки. Промените в цвета им през сезоните верочтно се дължат на праховите бури. Ледени "кръпки" На 29.07.2005 година е докладвано за "ледено езеро" открито в кратер на Северния полярен регион на Марс. Снимките ясно показвали широка повърхност от лед на дъното на ненаименуван кратер в Vastitas Borealis, обширна равнина, която покрива по-голямата част от северните географски ширини на Марс. Кратерът е 35 км широк и около 2 км дълбок. Такива ледени слоеве са намерени на много различни места по планетата. Вътрешна структура 
Няма надеждна информация за марсианската вътрешна структура, но ние можем за направим някои предположения за нея. Изводите могат да се направят от данните, които имаме за повърхността и обемните характеристики. Една от теориите, която най-вероятно е вярна, е тази, според която, вътрешната структура на Марс се състои от плътно ядро, разтопена мантия и, разбира се, от марсианска кора.Това солидно ядро е с диаметър около 3 400 км. Марсианската мантия, от друга страна, е подобна на тази на Земята, но е скалиста и малко по-плътна. Плътността на Марс е по-малка в сравнение с другите планети от земен тип, поради което можем да заключим,че ядрото съдържа желязо и железен сулфид. Освен това се предполага наличие на сяра. Червената планета има и тънка кора, подобна на земната. Както знаем дебелината на земната кора варира от 10 (под океаните) до 80 км (под планините). Тази на Марс е също с различна дебелина, но тя не зависи от моретата и океаните, а от полусферата, в която се намира. По информация, получена от Mars Global Surveyor, марсианската кора е около 80 км. в южната полусфера и само 35 км в северната. На Марс в момента няма тектонски плочи. Има обаче доказателства за тектонски движения в миналото. Въпреки множеството вулкани, няма сведения за настояща вулканична дейност.
Мисии до Марс От много отдавна Марс провокира интереса на човечеството. Ранните наблюдения с телескоп разкриват промени в цвета на повърхността, които първоначално били приписвани на сезонна растителност и линейни образувания, които били обяснени с присъствие на разум. Други наблюдения с телескопи откриват двете малки Луни на Марс, сухите канали и депресиите, полярните ледени шапки, най-високата планина в слънчевата система Olympus Мons, най-голямата каньонна система Valles Marineris. Тези открития само засилили по-нататъшния интерес към изучаването на Червената планета.
 Orbiters (Космични кораби в орбита около Марс за по-дълго време)
 Landers и Rovers
 Бъдещи мисииPhoenix Mars Lander - ще бъде изстрелян от Боинг Делта 2925 през 2007. През май 2008 ще се приземи в района на полюса, който е богат на воден лед. Там той ще копае с механичната си ръка, в търсене на следи за подходяща среда за микроорганизми. Mars Science Laboratory - изстрелване през декември 2009 и приземяване на Марс през Октомври 2010. Phobos-Grunt планирана руска мисия до Фобос. Това ще бъде първата руска междупланетна мисия от провала на мисията до Марс през 1996. 
|
