|
Добре дошли в нашата виртуална Марсианска обсерватория. и втория принцип на механиката: F = m.a следва че ускорението, което ще получи тяло с маса М1 е равно на а = G.M2 / r2 В конкретния случай за тяло с маса М на повърхността на Марс, ускорението е: aМарс = G.(MМарс)/(r2Марс) За Земята: aЗемя = g = G.(MЗемя)/(r2Земя) или (аМарс) / (аЗемя) = ( ММарс . r2Земя) / (МЗемя . r2Марс ) = 0.379 Знаем, че Fтегло(Земя) = m.g И оттук за теглото на тяло на повърхността на Марс намираме: Fтегло(Марс) = 0.379.Fтегло(Земя) Изчислете колко тежите на Марс! Въведете теглото си на Земята и натиснете "Изчисли"!  2. А сега нека погледнем марсианското небе. Сигурно се питате как изглежда? Видът на нощното небе е практически същият както и на Земята. Разликата е в това, че значително по-ярко светят Юпитер и Сатурн, поради по-голямата им близост до Марс отколкото до Земята. Няколко пъти е отслабнал блясъкът на Венера и Меркурий. Виждат се ярката Земя и Луната. Бързо преминават по небето Фобос и Деймос, при това Фобос изгрява на запад, залязва на изток и за една нощ може да пресече небосвода два пъти. Полярната ос на Марс сочи към Денеб (Alfa Cyg). Денят на Марс се отличава съществено от Земния. Диаметърът на слънчевия диск е два пъти по-малък от обичайния за нас. Поради разредената атмосфера небето и през деня е достатъчно тъмно, оцветено в ръждиво червено - могат да се видят едновременно Слънцето, ярки звезди, планети и спътниците на Марс. 
3. Как виждаме Земята на марсианското небе? По отношение на Марс Земята е вътрешна планета и затова периодично тя е в горно и долно съединение със Слънцето и в максимални елонгации. Периодът на повторение на тези конфигурации е равен на синодичния период на Марс и е приблизително 780 дни. От чертежа лесно може да се определи средната стойност на максималната елонгация на Земята за наблюдател на Марс (А) . Ако aЗемя и aМарс са големите полуоси на орбитите на Земя и Марс, то тогава: А = arcsin ( aEarth / aMars ) = arcsin ( 1 au / 1.524 au ) = 41o Имайки предвид ексцентрицитета на марсианската орбита, еMars = 0.0935, перихелийното разстояние на планетата ще бъде: qМарс = aМарс ( 1 - еМарс ) = 1.382 au и в този случай максималната елонгация на Земята е 46o: 4. А колко бляскава се вижда Земята? Ще направим сравнение с Венера, която е вътрешна планета за Земята, така както Земята за Марс. Размерите на Земята и Венера са почти равни, а коефициентът на отражение на светлината (албедо) за Земята е два пъти по-малък от този на Венера, защото тя е покрита изцяло с облаци, а Земята обикновено наполовина. Затова и отношението на потоците светлина от Венера на Земята и от Земята на Марс в еднакви конфигурации ще бъде равно на отношението на техните осветености от Слънцето, разделено на отношението на квадратите на разстоянията между източника и наблюдателя и умножено по 2 за отчитане на албедото. EВенера/EЗемя = 2.(rЗемя / rВенера)2.(rМарс- rЗемя)2 / (rЗемя - rВенера)2 = 12.3 където: В звездни величини, имайки предвид формулата на Погсън това е равно на: 2.5lg(EВенера/EЗемя) = 2.7m И тъй като в максимална елонгация Венера за земляните има блясък -4.1m, значи Земята за марсианците в същата конфигурация ще блести като звезда от -1.4m, т.е. като Сириус или като Марс наблюдаван от Земята в противостояние. 5. Пасажи на Фобос и Деймос и Земя Никой досега не е наблюдавал пасаж на Земята от Марс, но следващият, който ще се случи ще бъде на 10 ноември 2084 г. и би могъл да бъде наблюдаван от бъдещи туристи на Марс. Последният такъв пасаж е бил на 11 май 1984 г. Пасаж на Земята, наблюдаван от Марс, става тогава, когато Земята преминава точно между Слънцето и Марс, закривайки малка част от слънчевия диск, за наблюдател на Марс. По време на пасажа Земята се вижда като малък черен диск, който се движи на фона на Слънцето. Пасажът на Земята, наблюдаван от Марс, следва 284 годишен цикъл и става на интервали от 100.5, 79, 25.5, 79 години, през май или ноември. Той е аналогичен на цикъла на пасажите на Венера, наблюдавани от Земята, който е от 243 години (121.5, 8, 105.5, 8). 
Предстоящи пасажи на Земята, видими от Марс:
8 Ноември, 1800 12 Ноември, 1879 8 Май, 1905 11 Май, 1984 10 Ноември, 2084 (фигурата в дясно) 15 Ноември, 2163 10 Май, 2189 13 Май, 2268 13 Ноември, 2368  Пасаж на Фобос, през слънчевия диск, наблюдаван от Марс, става тогава когато Фобос преминава точно между Слънцето и точка от повърхността на планетата, закривайки голяма част от слънчевия диск за наблюдател на Марс. По време на пасажа Фобос се вижда като голям черен диск, преминаващ бързо по повърхността на Слънцето. Поради големия ъглов размер на спътника, явлението би могло да се разглежда и като частично затъмнение на Слънцето от Фобос. По време на пасаж на другия спътник, Деймос, се закрива по-малка част от диска на Слънцето, в сравнение с Фобос, тъй като неговият ъглов диаметър е само 1/10 от слънчевия за наблюдател от повърхността на Марс. Явлението прилича на пасаж на Венера, наблюдаван от Земята. Ъгловият диаметър на Деймос е само 2 ? пъти ъгловия диаметър на Венера, видим от Земята. Пасажът на Фобос, наблюдаван от Марс, обикновено продължава само около 30 сек поради неговото много бързо орбитално движение (7.6 часа орбитален период). За разлика от него пасажът на Деймос трае малко по-дълго - 1-2 минути, поради относително по-дългия му орбитален период - 30.3 часа.Тъй като двата спътника обикалят около Марс по екваториални орбити с малък наклон, сенките на Фобос и Деймос, които се проектират на повърхността на планетата, показват сезонни вариации в ширината. За произволна географска точка от повърхността на Марс, има само два интервала в марсианската година когато сенките на Фобос и Деймос преминават през дадената ширина. Сянката винаги пада в "зимното полукълбо", с изключение на случаите когато пресича екватора по време на пролетното и есенно равноденствие. Така пасажите на Фобос и Деймос стават по време на марсианската есен и зима в северното полукълбо и в южното полукълбо приблизително симетрично около зимното слънцестоене. Т.е. в близост до екватора пасажи стават около равноденствията, а по-далече от него - около зимното слънцестоене. За повърхността на Марс като цяло, през повечето дни на марсианската година, има места от където могат да се наблюдават пасажи на Фобос. Все пак, през някои интервали от марсианската година, сянката на Фобос минава северно или южно от Марс. Тъй като обикаля много близо до Марс, Фобос не може да бъде наблюдаван на север от 70.4°N (респ. 82.7° N за Деймос) или южно от 70.4°S (82.7°S - за Деймос). От тези ширини очевидно никога не могат да бъдат наблюдавани пасажи. 
На снимките по-горе могат да се видят пасажи на Фобос и Деймос, заснети от: |
